Origin: "King Lear" („Крал Лир", Действие III, сцена II)

Превод: духайте ветрове, докато „бузите" ви се пръснат

Обяснение: Лир казва тези думи след като току що е изгонен от замъка Корнуол, попадайки в силна буря.  Изричайки това той предизвиква природата да донесе най-суровото време, на което е способна, защото нищо не може да бъде толкова страшно, колкото изживяното разочарование от дъщерите му.

Фразата се използва, за да покаже, че човек е толкова отчаян, толкова покрусен от нещо преживяно, че всичко останало не изглежда маловажно .

Original text:

King Lear: Blow, winds, and crack your cheeks! rage! blow! You cataracts and hurricanoes, spout Till you have drench'd our steeples, drown'd the cocks! You sulphurous and thought-executing fires, Vaunt-couriers to oak-cleaving thunderbolts, Singe my white head! And thou, all-shaking thunder, Smite flat the thick rotundity o' the world! Crack nature's moulds, an germens spill at once, That make ingrateful man!

 

Превод:

Крал Лир:

По-силно, вихри! Духайте, додето

се пръснат бузите ви! Из ръкав,

небесни водостоци и въртопи,

залейте всичко, всичко до петлите

на най-високите камбанарии!

Вий, бързи като мисълта, сернисти

светкавици, вестителки ужасни

на цепещия дъбовете гръм,

пърлете тези власи! Млат небесен,

смажи корема объл на земята,

природните матрици разпилей,

затрий до най-последния зародиш

неблагодарния човешки род!