Преподавателят е най-важната единица в една образователна институция. Той е връзката с обучавания, най-близо е до него, най-дълго време прекарват заедно, той олицетворява самата институция. Преподавателят на бъдещето ще става все по-високообразован и все по-готов да бъде в услуга на ученика си. Един слуга, интелигентен, ерудиран, внимателен, който винаги развива и помага.

Ние в школа ИНТЕНЗИВ вече 12 години работим по този критерий и той досега не ни е подвеждал. Сега знаем, че занапред само трябва да задълбочим този начин на работа и да го доразвием, защото ще важи в още по-пълна степен.Да се абсолютизира  щастието на клиента или обучаващия се, е най-голямото удоволствие за учителя, който търси себе си в другия. Развивайки ученика, преподавателят двойно развива себе си. Изключително благородно и същевременно егоистично. Ние, преподавателите, се изправяме пред много „опоненти” едновременно, които непрекъснато ни изследват и преценяват. Нашето ниво трябва да е най-високо. От нас започва всичко останало. Ние сме началото. Ролята ни е изключително важна. Ние сме важни. Ние сме господари. И как иначе, нали ние движим учебния процес, ние „манипулираме” градивно нашите възпитаници. Ние сме с много власт, но ако не осъзнаем, че от нас се иска да се подчиним, въпреки тази власт – ние сме непълноценни. Ние упражняваме тази власт като се подчиняваме и „угаждаме” на нашите ученици. Учениците искат от преподавателя това, което един господар иска от слугата си - да бъде в центъра на вниманието. Затова се абсолютизира щастието на курсиста, ученика или клиента, защото той е най- важният в действителност и ние трябва винаги да сме ориентирани към него.Това еретично, според някои, схващане в никакъв случай не противоречи на високия пиедестал, на който стои учителят, напротив, издига го още по-високо.Станете слуги, за да станете господари!